1. Екипът е толкова важен, колкото историята

Клишето, че кино се прави с приятели, е напълно вярно. Съдбата ме срещна с професионалисти, които с течение на времето станаха мои приятели. Изградихме доверие - важно умение за оцеляване на бойното поле на творческите индустрии. Знаем слабостите си, знаем в какво точно сме най-силни и знаем на какво сме способни. Превърнахме критиката в мотиватор за изграждане, а не за сломяване. Има разлика, разбира се, между критика и агресивно, злонамерено поведение, което цели да те смачка и да ти покаже колко всъщност не струваш. Нещо много разпространено във всяка работна среда. В екипите на двата филма преобладаваше пълна креативна свобода. Вярвам, че напрежението убива разгръщането на пълния потенциал на артиста ( а човек е роден да бъде артист) и затова, създадохме среда, в която всеки можеше да каже, какво не му харесва и какво предлага за отстраняването на даден проблем. Формирахме истинска утопия на взаимоотношенията, в която заключихме егото под дълбините на океани от вдъхновение и здрава работа. Здравата работа! Макар че тези два проекта са реализирани с изключително дребно финансиране, всеки се раздаваше така, сякаш работи за многомилионна продукция. Киното все още обединява, а най-ценният капитал е човешкият.

2. Разказването на история

Филмите ни обиколиха значителен брой национални и международни фестивали за анимационно кино. Успях да посетя част от тях и да гледам велики късометражни анимации, в които историята доминираше. Някои продукции залагаха повече на стила и умението за рисуване, отколкото на конструирането и разказването на завладяваща история. Не казвам, че това е лошо, може би не разбирам достатъчно тази конкретна медия или търся съвсем друго нещо. Като зрители, ние се оглеждаме за онова, което познаваме. За мен, историята и нейният герой, са водещи. Все още проучвам как точно се краква кодът за развиване на силен персонаж. И този ден ще дойде. Онова, което научих през годините, е: няма универсална формула, която да използваш за всеки следващ разказ. Когато пиша нов сценарий или пиеса следвам света на историята и неговите правила. Разбира се, писането има свои отделни норми и те трябва да се знаят, защото са основите върху които ще се издигне историята. Ако е AI е тихият убиец на креативността, то човещината е антидотът. Здрави основи, здрава история.

3. И с малък бюджет е възможно да се създаде филм на световно ниво.

Цената на минута анимация варира между 5 000 евро и 7 000 евро, в зависимост от продукцията, като за пълнометражен филм тези стойности могат да се покачат. Няма да споменавам бюджетите, с които разполагахме. Дори Ави Лернер - бащата на съвременните B-action movies, би ни завидил, че сътворихме продукция, която не отстъпва по нищо на скъпоструващите анимации. То не е за хвалене и самоизтъкване, но умните хора казват, че е добре да говориш за постиженията си. Да се върнем обратно. Международните копродукции увеличават броя си и са предпочитана форма за осъществяване на проект. Правят впечатление и филмите, които бягат от държавното финансиране и разчитат изцяло на частни партньорства. Превес вземат филмите, направени с държавно финансиране. Когато бюджетът е голям и попадне в ръце, които не мислят как да приберат половината от него в джоба, си личи. Гордея се с работата на нашия аниматор и само мога да си представя какво би направил, ако осигурим по-голям бюджет. И този ден ще дойде.

4. Политика и изкуство

Изкуството е политика и политиката е изкуство. Ние няма как да подменим своята действителност. И не е редно да забраняваме на киното да я отразява, дори когато тя е груба, беззъба и лицемерна. Някой ще каже, че киното е най-умелият манипулатор и цели да наложи определени идеали, определени мисли, определено поведение. Кратките анимации, които гледах, изобличаваха безумията на политиката, която върви срещу човека. Да, те бяха тежки, депресивни, тъжни, а тихото им послание крещеше. Крещеше срещу автокрациите, чиито пълзящи пипала докосват оръфаната ни демокрация. Крещеше срещу зверствата и обезценяването на човешкия живот. Крещеше…и малцина я чуваха. В книгата си “Shift” (“Смяна”, втората част от поредицата “Силоз”), Хю Хауи проницателно отбелязва: “Той стигна до заключението, че злите хора са плод на злите системи и че всеки човек има потенциал да бъде покварен.”. Като в добра драматургия, ние сме изправени пред избор: да затворим очи и да прием покварата, или да се изплюем в лицето й и да я изритаме в гъза. Изкуството се превръща в бунт тогава, когато всички останали методи за постигане на споразумение са изчерпани, а обезсърченият човек е готов доброволно да се предаде.