В началото на своя творчески път четях малко повече сценарии и пиеси, отколкото в момента. Признавам, беше странно и скучно. Четях само диалога и пропусках истинския остров на съкровищата - описанието на действието. Именно четенето ми помогна да разбера какви са механизмите и как работи сценарият/пиесата. И да заобичам писането им. Show, don’t tell! Двете форми са много различни и всяка притежава своите особености (все още се намират хора от професионалните среди, които не правят разлика кое какво е). Понякога страниците съдържат сцени или реплики, които във финалния продукт липсват. Понякога върху тях личат ремарките на актьора и режисьора или необезпокоявано петно от кафе. Понякога крещят и те хващат за гърлото, преди още да си гледал филма.
Днешната първа страница е от сериала “Task”. “Task” е американски криминален драматичен телевизионен сериал, създаден и написан от Брад Ингълби за HBO. В него участват Марк Руфало, Том Пелфри и други. Сериалът има множество награди и номинации за “Еми”, като една от тях е за Outstanding Writing for a Drama Series за епизод 107 ”A Still Small Voice”. Сюжетът на сериала проследява агент на ФБР, който оглавява оперативна група, чиято цел е да сложи край на поредица от брутални грабежи, извършвани в работническите предградия на Филаделфия.
Нека да видим какво имаме на първата страница на пилотния епизод, който според IMDb е със заглавие “Crossings”. Оценката на епизода в платформата е 7.8. Някой велик и прецизен кинокритик или сценарно гуру би възкликнал, че описанието на действието на сцените е прекалено дълго, но повечето сценарии на нови продукции не се съобразяват с тези отминали правила. Забележете визуалността на изреченията и звуковата атмосфера. Дори прогнозата за времето е предадена без грам диалог. Оттам се насочваме към информацията, която научаваме за героя. Отново някой критик (или оценител в комисия за финансиране на филмови/телевизионни проекти) ще възроптае, че това не е кино/телевизионен език, а литература. Обърнете внимание на красивите изречения: “We see him now. ROBBIE PRENDERGAST, mid-30s, ropy frame plagued with tattoos, the vestiges of a vulnerable youth spent trying to impress the wrong crowds. Life has knocked him down, pushed him aside, branded him a pariah. But he’s always gotten back up, eager to get his bite out of life’s apple, determined to be somebody, anybody.” Wow! Почти поетично описание, в което се съдържа есенцията на всяко човешко желание. Едно подобно изобразяване те кара да обръщаш страниците, защото вече си заинтригуван от този герой и искаш да разбереш повече и повече за него. Какво научаваме дотук? Robbie e грижовен баща, който е готов на всичко за децата си. Да, живеят в нищото и не притежават лукса на съвременния живот, но Роби бачка здраво, за да осигури необходимото. В тази страница, Брад Ингълби е използвал над двайсет глагола в сегашно време. Усеща се как помагат за динамиката на действието и плавното му протичане, нали?
“Тask” е майсторски разказана история за отмъщението, гнева и тъгата. Притежава богата палитра от характери, но повече няма да разкривам. Ако имате време, хвърлете един поглед.
Трейлър: