За четенето на пиеси и сценарии
Заглавието звучи като философски трактат, но изложеното по-долу е далеч от развиването на доказателствени тези.
Реших да се сдобия с уеб сайт по една проста причина - да подредя на едно място текстовете, които съм писал. Оказа се, че тази задача никак не е лесна. През годините съм разхвърлял повечето файлове по имейли до приятели, конкурси, общи групи на неосъществени проекти, облаци и съобщения. Някой ще си помисли, че съм изписал тонове страници, но ще видите, че не е така. Съвсем не задължавам никого да чете. Знам, че четенето на театрални пиеси и сценарии е отегчително, особено ако си в една специфична възраст или пък съвсем не те влече. Спестих мъката на някой заблуден читател, като лиших и него, и тази дигитална библиотека от копие на ранните ми пиеси. Така е най-добре за всички. Графоманският ми пубертет, появил се през студентските години, ме принуждаваше да пиша и други литературни форми. Успях да завърша роман, сборник с разкази и стихосбирка. Надявам се и те да останат скрити, дори и от мен. Открих, че онова, което най-много искам да пиша, са пиеси и сценарии. Плюс това нямам желание да съм от авторите, които пишат всичко, преследват всяка светлина на прожектор и искат цялото внимание на света. Макар че имам още пиеси, които не са качени към момента, това е скромната ми колекция от стартирането ми през 2009 година до момента. Приятно четене и ако нещо ви вълнува, пишете.