Комедията е силно подценяван жанр в България. Често тя е определяна като низко изкуство и отбягвана от претенциозните елитарни последователи. Сред разпространените мнения е и това, че комедията е предназначена за плебса - разбирай хората от по-долните слоеве на обществото, които имат нужда от разтуха и забавление. Както казваше един дюнерджия: “Животът е твърде тежък, за да гледам тежки филми”. Според българските кино и телевизионни творци (а и според някои театрали), ако правиш комедия, то ти си трета класа артист. Тоест ти задължително създаваш хаултура или го правиш само за пари. Все още си спомням изражението на човек от творческите среди, когато му споделих, че пиша комедии. Погледът му ме преби с камъни. Заля ме с бензин и драсна клечката. Разполови тялото ми като разбягващи се в различни посоки коне, за чиито крайници съм вързан…
Ето моите двайсет и три цента за комедията:
Комедията е най-сложният жанр за писане.
Да разсмееш непознат е почти толкова сложно, колкото да убиеш присмехулник. Образно казано. В интервю, един от любимите ми съвременни сценаристи Крейг Мейзин споделя, че само умен човек може да напише “глупава” комедия, а тя е много по-трудна за сглобяване от драмата. Той самият е пример, че освен като сценарист на хитови комедийни филми, също така е написал и култови драматични сериали. Все пак, комедията е добре прикрита драма. Тя е много повече от писането на плоски шеги и преразказването на вицове. Нейните герои често са хора, със сериозни проблеми и липса на късмет, които някак си преодоляват препятствията и постигат еквилибриум. Ние като зрители се забавляваме с тяхното страдание, а едва ли ще ни е до смях, ако обуем техните обувки и попаднем в идентична ситуация. Вярвам, че човек без чувство за хумор може да напише брилянтна комедия и нямам търпение да я прочета или видя на сцена/екран.
Комедията е проводник на истината.
Смешното е част от грозното. Комедията е огледало на истината. Днес, обаче тя е застрашена да изгуби остротата си, да изгуби честността си и способността да се опълчва срещу нарушението на социалните норми. Осмиването на реалността изглежда застрашено. Показването на недостатъците й е обявено за престъпление. Да говориш срещу кукловодите е престъпление. Да имаш мнение е престъпление. Цензурата е най-големият враг на комедията. Тя е ръката, която запушва устата. Нейното ограничаване е посягане на демокрацията. Ако отнемем възможността на едно общество открито да критикува, то няма да срещнем съпротива при неутрализиране на неговата свобода. А нашата нация обича робството. Комедията и сатирата са две сестри - близначки, които са напът да изчезнат. Някой да е срещал скоро съвременна българска сатира, ама такава която безпардонно да избие зъбите ти? Най-лесният начин да изчезнат е ако последват и прегърнат идеологиите на деня. Сега си представете комедия написана от машина и изпълнена от машина. Как ще звучи? Как ще взаимодейства с публиката?
3. Комедийният герой не се променя (или се)
Нийл Саймън е бащата на ситуационната комедия. Той умело си служи с архетипи и не се занимава с политически теми, а изследва човешките взаимоотношения. Неговите пиеси служат като основа за създаването на едни от най-обичаните телевизионни ситкоми. Ако прочетете пиесата “Странната двойка” ще откриете много прилики със сериала “Двама мъже и половина”. В сценарното писане се споделя мнението, че главният герой задължително трябва да се промени на финала на филма, докато героят в ситуационната комедия никога не се променя. Но в някои от съвременните ситкоми, като “Теория на големия взрив” може да се открие лека промяна в характерите на персонажите. Както е казал Алан Уотс “Човек се променя непрекъснато, за да остане накрая същият”.